5 години работих в чужбина, за да помогна за заема на сина си. Щом се върнах, ме чакаше изненада

Виктория бе заминала да работи в чужбина преди години. Това решение не дойде от хубаво – имаше катастрофален недостиг на пари.

По това време синът й тъкмо се бе оженил и тя реши да помогне на младото семейство. Работейки като медицинска сестра в родния си град, не можеше да спести и една стотинка.

Заплатата едва стигаше за най-необходимото, така че Виктория отиде в Португалия. Там медицинското й образование й беше много полезно. Тя си намери работа като медицинска сестра на възрастен господин, който трудно ходеше.

Условията бяха добри: възрастният мъж й позволи да живее в къщата му и й плащаше прилични пари за работата й. Виктория се грижеше за него, почистваше, готвеше храна.

Работата не беше лесна, но достойното заплащане я мотивираше. Сприятели се и с други българки, изпаднали в подобна ситуация. Веднъж седмично те се срещаха, споделяха трудностите си и се подкрепяха.

Всички спечелени пари Виктория пращаше на сина си Матей. Младоженците решили да си купят апартамент, като изборът падна на скъпо жилище в нова сграда – така настояха снахата Катерина и майка й.

— По-добре да бяхте взели едностаен – посъветва ги Виктория — Защо са ви такива големи разходи в момента?

— Как така защо? — възмути се тъщата Наталия. — А като се родят деца? Трябва ли да живеят натясно? Или съжалявате сина си?

За да не развали отношенията си със съпругата и тъщата си, Матей застана на тяхна страна.

Макар и недоволна, Виктория не спореше. Тя изпращаше пари, работеше усилено и пак пращаше, а тъщата също дари „своя дан“ – тя даде спално бельо и стари мебели като подарък за новодомците.

Няколко години по-късно ипотеката беше изплатена и Виктория реши да остане в чужбина още малко, за да ремонтира собствения си дом.

За година и половина тя обнови покрива, постави слънчеви панели, асфалтира двора и преустрои банята. Купи нов хладилник и освежи спалнята и всекидневната. Виктория направи всичко това със собствените си ръце, без да моли никого за помощ.

Когато се върна у дома за известно време, тя реши да отпразнува ремонтирания си дом. Покани сина си и семейството му, а с тях дойде и тъщата. От самото начало Наталия започна да критикува:

— Ама че скъп хладилник! Нужно ли е всичко това?

— Панели на покрива? Това е загуба на пари, никаква полза.

На Виктория не й хареса да слуша критиките, но не издържа, когато тъщата предложи да продаде къщата.

— Щеше да е по-добре да продадеш тази къща и да помогнеш на децата – каза Наталия.

— Да помогна ли? – не издържа Вика. — Че аз изпращам от пет години! А ти с какво помогна?

— Мамо, тя е права – намеси се Матей. — Можеш да продадеш къщата си и да си купиш апартамент в града и може би ще имаме достатъчно за кола.

Тези думи бяха последната капка.

— Кола? Като искате кола, отидете и сами си печелете парите! Тъкмо да видите как се изкарват парите! – ядоса се Виктория.

Гостите се обидиха и си тръгнаха, без да опитат от ястията на трапезата. Празненството за новия дом беше провален.

Виктория се тревожеше само за сина си – не очакваше, че той толкова лесно ще попадне под влиянието на съпругата и тъщата си. И че ще се отвърне от нея, след всичко, което тя направи за семейството им…