Любен Дилов-син: Трябва ли да тръгнат камиони с трупове, за да повярваме

Още от пролетта беше ясно, че когато Мутафчийски каза „яко ще се мре“, не го каза, за да плаши безстрашната Бенатова, а защото прости математически модели и достъпната информация за разпространението на Covid-19 предсказваха класическа пандемия с особено голямо разпространение. Това написа в онлайн изданието си Любен Дилов-син, съобщава Блиц.бг.

Публикуваме част от текста му без редакторска намеса:

Когато кажем „нямаме държава“, или – по-модерното – „няма такава държава!“, ние всъщност описваме собствената си неспособност да си подредим общия живот и отношения. Тази неспособност се разпростира от етажната собственост до етажа на президента. Тя се корени в удивителната и характерна само за нас поговорка „като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар“. Основава се и на прозрението, че децата горе-долу ни се получават, защото са от малкото неща, които не правим с ръцете или ума си. Удивителното е, че иначе сме народ от съобразителни хора, бързо възприемащи новото, общо-взето безстрашни и склонни на самопожертвование в името на каузи и идеали.

Историята ни отпреди 1945-а изобилства с примери в тази посока. С личен героизъм, а и колективна мъдрост, като Търновската конституция например. Какво ни става в днешни дни?! Само вземете начина, по който днес обществото приема обявените мерки срещу грипа до 21 декември.

Добри, или лоши, това са стъпки, премислени дълго (според мнозина прекалено дълго) и неизбежни, ако искаме не толкова да ограничим заразата, колкото да дадем възможност на изтощената ни здравна система да лекува болните. Скандално ВИДЕО: Млад лекар от ВМА попиля Бенатова за К-19 и я закова с този въпрос Още от пролетта беше ясно, че когато Мутафчийски каза „яко ще се мре“, не го каза, за да плаши безстрашната Бенатова, а защото прости математически модели и достъпната информация за разпространението на Covid-19 предсказваха класическа пандемия с особено голямо разпространение.

Нито първата, нито последната в историята на човечеството, но напълно изненадваща за разглезеното състояние, в което ни сварва. И сега, когато наистина яко се мре – най-яко в света, даже, според някои изчисления – мнозина от нас продължават да мислят, че цялата тази история е някакъв заговор на държавата лично срещу тях. Като знаменитият герой на Джоузеф Хелър от „Параграф 22“, който в разгара на войната, представете си, твърди, че искат да го убият… *** И днес, когато чуя таксиметровия шофьор да въздиша по адрес на мерките: „искат да ни убият“, все ме напъва да му изкрещя: Война е, глупако! Искат да убият всички ни и не държавата, а невидимата гадинка, дето се убива със сапун! Трябва ли да тръгнат военни камиони с трупове по улицата, за да повярваме? Собствената ни глупост ни убива всеки ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *