Климатологът Рачев ни разказа играта: Необикновена зима се задава

https://sosnovini.eu/wp-content/uploads/2020/11/Screenshot_2-37.png

От вторник предстои застудяване, но първи сняг едва в началото на декември. Това заяви в интервю за “Монитор” климатологът доц. Георги Рачев. Тази година най-вероятно ще се окаже най-топлата за Северното полукълбо – Проф. Рачев, отчита ли някакви рекорди тази есен, след като предишната беше в топ 5 на сухите и най-топли? – Тази година няма отчетени рекорди, но есента у нас отново се очертава като по-топла и суха. Ноември все още не е приключил, дотук е с около 3 градуса по-топъл от нормалното и е много сух. Вече има доста голямо противопоставяне между американския модел и Европейския център за средносрочни прогнози. Американците прогнозират не толкова голямо застудяване от вторник и очакват ноември да приключи с 0,5 градуса над нормата. Според Европейския център обаче предстои доста голямо застудяване от вторник и след това в края на месеца, което ще доведе до нормални температури за периода. Най-голямата разлика в прогнозите има по отношение валежите.

В момента на някои места са нулеви, на други – едва 10% от нормата. Според Европейския център за средносрочни прогнози валежи се очертават към 18-19 ноември и към 24 ноември. Дали ще стане, ще видим в следващите няколко дни, защото както изтъкнах, двата модела са на противоположно мнение. Вероятно във вторник ще има захлаждане, но то няма да е толкова чувствително. По този начин обаче ще се върнем към нормалните температури за месеца. Продължава да е топло, особено през деня, но сутринта е студено. В Бургас дори се подготвят да пуснат парното, но там обикновено има вятър, който създава усещане за студ. Така или иначе есента ще приключи топла, със средни температури от 2 градуса по-високи от обичайните, а валежи под нормата. Единствено през октомври дъждовете бяха над нормата на повечето места и това помогна за засяването на есенната пшеница и рапица. – Има ли опасност все пак за реколтата да бъде компрометирана? – Засега не. Опасността може да бъде единствено, ако в началото на декември имаме жестоки студове и да се образува братене. Тогава може да има отделни измръзвания. Засега обаче няма такива изгледи. Така че ситуацията е благоприятна за селското стопанство. – Но продължава тенденцията есента да е по-топла от обичайното. – Точно така, и това не се отнася само за есента. Почти всички сезони са такива. Тази година очакваме да се окаже една от най-топлите в Северното полукълбо и за Европа. Има вероятност, ако се запази тенденцията, защото есента по принцип е топла за Европа, да се окаже втората или третата най-топла, откакто се извършват измервания. 2016 година обаче остава абсолютен лидер в това отношение. – Много хора сега се вълнуват кога да очакваме първия сняг.

Особено, след като ще има застудяване следващата седмица. – Самото застудяване не винаги е свързано с валежи от сняг. Студът може да е сух. При всички положения над 1500 м ще са от сняг, но кога ще се радваме на първия сняг в населените места, може да се каже няколко дни предварително преди самото събитие. Трудно е още отсега, още повече че има разминаване между двата метеорологични модела. Вероятността това да стане около 17-18 ноември е под 20%. Затова по-скоро първите снеговалежи ще са през последното десетдневие на ноември и първото на декември. Тъй като това са средносрочни прогнози, а се изисква видът на валежа – дали ще е от сняг или от дъжд, първо трябва да се види каква е температурата на въздушната маса и дали изобщо ще вали. Колкото до въпроса дали на Коледа ще има сняг, може да се отговори 3-4 дни преди валежа, иначе всичко е гадаене. – Каква зима все пак ни очаква? – Смята се, че зимата ще е нормална и по-топла от нормалното с 0,5-1 градуса. Това не е малко. Дори Европейският център предвижда над 1 градус по-топло в района на Балканите. Засега прогнозата е валежите да са под нормата. Единствено Европейският център очаква доста валежен декември. Но прогнозите се менят и на двата центъра според световната ситуация. А в момента наблюдаваме феномена Ла Ниня, която е студената фаза в екваториалната част на Тихия океан. Там температурата е с 1 градус по-ниска от нормалното в момента. Но когато говорим за милиони квадратни километра, това оказва друго разпределение. Щатите и Мексико например са много топли в момента, имаше пожари в Калифорния. От страшната зима в Америка няма помен.

Но сега би трябвало зимата да е по-хладна от Ла Ниня, но все пак няма основание да се смята, че ще има екстремни студове. – Все пак ще има ли ледникови дни? – Разбира се, при всички положения. Само че тези периоди вече са с по-малка продължителност, а честотата им също е по-малка. Но все пак ще има заледяване, това не може да ни се размине. След две седмици ни очаква най-късият ден, едва 9 часа. Така че при ясно време изстиването на земята ще бъде силно. Тогава може да се образуват и мъгли, които стават все по-кратки и ни се разминават. Това са миниатюрни водни капчици над земната повърхност. Те са опасни за шофьорите и самолетите. Но много полети са прекратени сега. Вярно е, че качеството на въздуха се подобрява с всяка година, много хора вече се отопляват на ток, увеличават се сградите с централно отопление, замениха се старите коли с по-нови, но все още има какво да се желае.

Все пак в котловините е мръсно, да не говорим за фините прахови частици. Има едни малки, които дори не ги виждаме – те са от 2,5 микрона.

Няма маска, която да ни предпази от тях, а понякога са и аерозоли. Когато се разтворят във вода, се превръщат в малки капчици. Но въздухът няма как да бъде чист, докато продължаваме да горим какво ли не в камините си. Нека не си мислим, че не замърсяваме атмосферата, като се отопляваме с мокри дърва или въглища. Напротив, те са сериозен източник. Затова съветвам хората при всеки удобен случай да бягат в планината или на село, ако имат такава възможност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *