Европа избухна: Няма македонски език като такъв

https://sosnovini.eu/wp-content/uploads/2020/11/Screenshot_4-22.png

Надеждата за присъединяване към Евросъюза е това, което поддържа жива малката
балканска държава Република Северна Македония. Ако надеждата бъде загубена, страната
ще бъде разделена между България, Албания, Сърбия и Гърция, предизвиквайки нови
геостратегически равновесия на Балканския полуостров. Това обаче е най-лошият
сценарий, тъй като самото съществуване на Република Северна Македония като държава
членка на ЕС гарантира стабилност в район с 2-хилядна бурна история и нестабилни
граници.

Това пише анализаторът Василий Коронакис в коментар за изданието New Europe, цитиран от БГНЕС.

 

Спомням си, когато спорът между Атина и Скопие възникна през
80-те години, тогавашният гръцки външен министър, покойният вече Михалис Папаконстантину,
в доста оживена дискусия ми каза: „Можете ли да разберете, Васили, че ако тази
държава не съществуваше, трябваше да я създадем? Михалис представляваше Гърция
във временното споразумение на ООН, подписано в Ню Йорк на 13 септември 1995 г.,
което предвиждаше временното име „Бивша югославска република Македония“. Той бе
родом от Македония (Козани) и имаше дълбоки исторически познания за историята
на Балканите. Временното наименование продължи до 17 юни 2018 г., а спорът с Гърция
остави тази страна извън ЕС в продължение на 23 години. Това беше голямата грешка
на лидерите на Северна Македония, които заложиха на конфронтация с Гърция, която
членуваше в ЕС и НАТО във време, когато компромисът беше основната политическа
ценност на двата съюза. Ако бе избрала компромиса с Гърция, Северна Македония
щеше да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., заедно с България и Румъния,
ако не и по-рано. Под какво име обаче? Би било без значение, стига хората от Северна
Македония да имат по-добър, много по-добър живот.

 

Днес лидерите на Северна Македония правят същата историческа
грешка, като отново вкарват страната и нейния народ в конфронтация срещу друга
държава-членка на ЕС и НАТО – България. Философският камък на спора е езикът.
В Договора от Преспа, където въпросът за името е уреден с общоприетото наименование
„Република Северна Македония“, се признава (само от гърците) езика и националността
като „македонски“ (не като „северно-македонски“). Преднамерено или не, но тази
гротескова грешка дава на всяко гръцко правителство, в днешните или бъдещите времена,
възможността при вътрешнополитически затруднения да превърне Договора от Преспа
в лист хартия, който става само за опаковане на риба.

Правителството на Северна Македония е в тясна зависимост от албанското малцинство, което е съсредоточено в западната
и северната част на страната и участва в настоящото правителство на Зоран Заев.
Всички албанци от Северна Македония носят в съзнанието си идеята за „Велика Албания“,
която ще включва Албания, Косово и половината Северна Македония. Дали някога тази
идея ще проработи, е друга история. Но това е истинският проблем за Северна Македония
и той може да бъде разрешен само, ако тя се присъедини към ЕС заедно с Албания.

Всъщност френско-германската граница е била арена на войни в Западна Европа в
продължение на векове. Това свършва през 1957 г., когато двете страни се присъединят
към ЕС. Оттогава през тази граница не е изстрелян нито един куршум, освен куршумите
на ловци.

Въпросът за езика всъщност не е проблем, защото няма македонски
език като такъв. Когато Северна Македония беше част от Югославия, говоримият език
беше сърбохърватски. След разделянето местният диалект е приет за официален език,
който е наречен „македонски“. Дотук добре.

Но миналата година посетих Скопие и Куманово, придружен от българска колежка,
която много помогна с превода, тъй като не говоря македонски. На връщане, когато
спряхме в Битоля на кафе, тя започна да говори със собственика на магазина за
живота там и как се чувстват те сега, когато вратата към Европа е отворена. Там
разбрах колко надежди обикновените граждани възлагат на членството в ЕС. Когато
пресякохме границата с Гърция, аз казах на моята колежка: „Вие сте в Европа от
около 15 години. Защо никога не сте ни казвали, че говорите свободно македонски?“
А тя отговори: „Защото не говоря македонски”. И когато я попитах, „И какво, по
дяволите, говорехте през последните три дни”, тя отговори: български.

 

Заев трябва да слезе на земята и да разбере историческите
си отговорности. Неговата страна, за да оцелее като суверенна държава, трябва
на всяка цена да се присъедини към блока или поне да продължи да говори с Брюксел
отсега до вечността, ако не я приемат. Това ще бъде много трудно, защото времето
в Европа се заоблачава и европейците, след щедрото приемане на 11 бивши комунистически
страни, вече не са ентусиазирани от идеята за повече нови бивши комунисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *